Как Шелму яздил мравка

Начало книги

Живеех със семейството си в една нисичка, вехтичка колиба. Една греда на колибата ми изгни и малко й трябваше да рухне. „Докато тази греда не се е съборила на главите ни — помислих си веднъж, — ще ида в гората и ще отсека нова.“

Взех брадвата, отидох при съседа и му поисках магарето. А съседът рече:

— Ех, Шелму, моето магаре си убоде крака, куца, не мога да ти го дам.

Какво друго можех да сторя, освен да нарамя брадвата и сам да се запътя към гората. Денят беше горещ и задушен, аз се уморих и поседнах да си отдъхна под едно дърво. Огледах се наоколо и видях един грамаден мравуняк, който гъмжеше от мравки. Всички работят усърдно, трупат храна за зимата. Гледам всичко това и виждам — дано и вашите очи видят такова нещо! — една мравка влачи към мравуняка умрял вол.

— Кълна се в баща си — думам си, — тази мравка струва колкото десет магарета! Размотах въжето и се опитах да го нахлуя на шията на мравката. А мравката — ама че мравка! — така ме ритна, че наведнъж три зъба ми изби. Да онемееш, ако те лъжа! Дори изкрещях от страх. Сетне се опомних и гледам: мравката ме отхвърлила на двеста крачки. Лежа в праха и не мога да се надигна. Но веднага си спомних, че гредата в колибата може да се събори върху децата. Станах, разтреперан от страх, и отново се приближих до проклетата мравка, за да я оглависам. Този път господ се смили над децата ми. Когато мравката вече натикваше вола в мравуняка, аз хвърлих въжето на шията й, възседнах я и препуснах към гората. А мравката, оказва се, можела не само да ходи, но и да лети. И когато размахах края на въжето, за да я шибна, тя разпери криле и ме издигна в небето. Да онемееш, ако те лъжа! Не усетих дори кога мравката ме занесе през девет планини в десета, чак в гъстата Самурска гора.

Читать дальше →