Хиляда и една нощ. Том II

Начало книги

Разправят също, че едно време, много отдавна в Дамаск живял цар халиф на име Абдул Малик бен Маруан1. Един ден той разговарял с държавните си сановници. Заговорили за древните народи, спомнили си някои случаи от живота на господаря Сулейман, сина на Дауд, колко власт и сила му дарил всевишният Аллах над хора, джинове, птици, зверове и тъй нататък.

— Чували сме за нашите предшественици! — рекъл халифът. — Всемилостивият и всеопрощаващ Аллах не е давал на никого толкова, колкото е дал на господаря ни Сулейман. Той правел неща, каквито никой преди него и след него не можел! Дори запирал джинове, мариди и шейтани в медни шишета, наливал отгоре разтопено олово и ги запечатвал с пръстена си…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че Талиб бен Сахл разказал как един човек се качил с дружина на някакъв кораб и отплавал към Индия. Пътували добре, докато срещу тях излязъл вятър и ги насочил към някакви непознати земи. Това се случило през нощта. А когато се съмнало, от една пещера наизлезли същества с черен цвят на кожата, които не можели да говорят езика ни. Имали си те цар и само той говорел на арабски. Царят излязъл заедно с някои от свитата си, поздравили гостите си и ги запитали каква вяра имат. Те му отговорили, че са мюсюлмани, и той казал:

Читать дальше →