Девойката и човекоядците

Начало книги

Веднъж човекоядците тръгнали на лов и отишли много надалеко. И ето че съгледали едни момчета, които пасели добитък; а тези пастирчета не забелязали човекоядците, защото имало гъста мъгла. Човекоядците задигнали един овен и тръгнали да се връщат. А в къщата им живеела една девойка, която те били откраднали по-рано.

Приготвили се човекоядците отново да отидат на лов и заръчали на девойката да не изпича овена, който донесли:

— Не печи овена, защото, ако подушат миризмата на месо, ще дойдат други човекоядци и ще те отвлекат!

И човекоядците пак отишли надалеко.

Но по пладне девойката огладняла; изпекла месото и го изяла. Подушили миризмата на печеното други човекоядци, засумтели и рекли:

— Ум, ум! Откъде е тази вкусна миризма?

И по миризмата тръгнали да търсят мястото, дето се пекло месото.

Девойката живеела заедно с човекоядците в една скала с две пукнатини. Тази скала се отваряла по заповед на нейните господари и им се подчинявала. И ето че когато дошли другите човекоядци до тая скала, дето се намирала девойката, единият от тях рекъл:

Читать дальше →