Арслан — златната коса

Начало книги

В далечна страна, в неизвестна посока живял някога един човек, който нямал деца. Той силно се измъчвал от това.

Най-много обичал да седи той пред портата на колибата си, да се радва на чуждите деца, които играели по пътя.

Веднъж край него минал един стар просяк, видял го и попитал:

— Каква мъка имаш?

— Нямам деца, това ми е мъката — бил отговорът.

— Ще ти помогна — рекъл просякът. — Ето ти две бобени зърна. Скрий ги и чакай какво ще стане. Само че помни: ако ти се родят двама сина, единият е за мен.

Човекът с радост се съгласил на всичко и просякът, като му дал двете бобени зърна, си тръгнал.

Настанал денят, когато този човек дочакал двама хубави сина. Нарекъл ги Арслан и Батър.

Момчетата растели за чудо и приказ, приличали си като две бобени зърна, а заедно с тях растели и лудували две жребчета, които бащата подарил на малките си синове.

Всичко вървяло добре. Арслан и Батър вече станали момци. Бащата бил много щастлив и дори забравил да мисли за стария просяк. Но просякът се появил на двора, когато съвсем не го очаквали, и си поискал обещаното.

Читать дальше →