Анана

Начало книги

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един царски син. Той си имал градина, а в градината — две лехи. В едната леха растял праз лук, а в другата — копър. Царският син не можел нито да яде, нито да пие, ако не поседи в градината край лехите си.

Минавал веднъж той покрай лехите и съгледал някаква хартийка. Вдигнал я, видял, че на нея има нещо написано, но без да прочете, я дал на другиго. Хартийката мигом оживяла и се превърнала на девойка. Чудна хубавица била тая девойка — невиждана-нечувана, да гледаш, да й се ненагледаш.

Царският син поискал да се ожени за нея и я попитал:

— Как ти е името и от какъв род си?

— Името ми е празово, родът ми — копъров, просто момиче съм аз.

Отминал царският син.

— Не си от знатен род — рекъл той, отказал се от девойката. Анана се наричала тя. И се оженил за друга. Анана обикнала царския син, така го обикнала, че просто ще умре от любов.

Довела тя елени от планината, надоила мляко, наляла го в един котел и го турила на огъня. Млякото кипи, а Анана се къпе в него.

Читать дальше →