Катха упанишада

Начало книги

1. Жадуващ [награда], Ваджашраваса отдаде всичкото си имущество. Той имаше един син на име Начикетас.

2. Макар че беше [още] юноша, докато водеха добитъка, определен за жертва [дакшина] в него се появи вяра [шраддха]. Той си помисли:

3. „Напоени с вода, напасани с трева, с издоено мляко — безсилни, безрадостни са тези светове, в които той, отдаващият ги, отива.“

4. Той каза на баща си: „Татко, на кого ще отдадеш мен?“ Повтори и потрети. [баща му] каза: „На смъртта ще те отдам!“

5. „Аз съм преди много, аз съм [и] след много. Какво [толкова] може Яма да направи с мен днес?“

6. Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно, като зърно той отново се ражда.

7. „Като принадлежащ на всички хора [т. е. огъня] влиза брахман-гостенин в къщата. Донеси вода, за да го задоволиш, о, Вайвасвата [Яма].

8. Надежда и очакване, добро поведение, жертвоприношения и заслуги, синове и добитък — всичко това отнема от човек с недостатъчно разбиране брахманът, който живее в неговата къща, без да получава храна.

Читать дальше →