Една така велика душа

Начало книги

Времето минава, цивилизациите изчезват, красотата сътворена от човека е безмилостно унищожавана от времето, а ние се борим. За какво? В името на какво? Заради кого? Борим се с природата за да ни даде поне миг повече живот. Борим се в името на смисъла, който всеки от нас влага в съществуването си. Борим се заради самите нас, несъвършени, глупави, недорасли за истината на вселената, но убедени, че всичко има смисъл. Има ли смисъл в съществуването на звездите, в тяхната подредба, има ли смисъл изгрева и залеза?

— Смисъла е, че няма смисъл. — рече Елем — Не мислиш ли, че много се задълбаваме в тази въпрос?

— Навярно. — отвърна Димо почти шепнешком.

— Така сега да се заемем с измерванията. Предлагам да обиколим астероида и после да го измерваме. Може някъде да има удобно място за сонда, ако няма пристъпваме към план Б — ще я пуснем на посоки.

Димо се съгласи, защото първо Елем бе десет години по-опитен от него, второ бе виждал сто пъти повече астероиди и трето бе началникът.

Читать дальше →