Ангелски коси

Начало книги

Наближаваше обед. На града слънцето вече напичаше ужасно. Средата на юли е най-горещото време тук, често го наричат „мъртво време“, защото то наистина си е мъртво, в такова време можеш реши, че града е покосен от някаква смъртоносна болест. Чак късно вечер по улиците са появяват хора и то ако е захладняло. Механа „Лозата“ беше празна както винаги по обед, сервитьорката четеше вестник на една от масите вътре, където все пак не бе чак такава жега. Ако човек се вгледаше по-добре щеше да разбере, че всъщност младото момиче попълва кръстословицата и точно в момента се чудеше за името на унгарски писател с три букви. Малкото престрашили се да излязат сутринта и да се разходят до парка сега бяха седнали в „Гъбата“ край езерото и пиеха разхладителни напитки. Дори интернет клубовете бяха отчайващо празни. Всички климатици работеха на пълна мощност. В стола на университета, който се намираше на последния етаж, няколко младежи пиеха кафе с изглед към Македония и старателно избягваха слънчевите лъчи.

Читать дальше →