Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

Начало книги

Преди всичко благодаря на жена си и на двете си дъщери за тяхната любов. Благодаря и на майка си и на баща си, лека им пръст. Благодаря на баба и дядо по майчина линия, които ми дадоха българския корен. Всъщност дядо си Кръстьо (просто е съименник с Христос) не познавам, но му благодаря точно толкова, колкото и на втория баща на майка ми — белогвардейския емигрант дядо Сергей, който отгледа с риболов нея, а после и мен в ранното ми детство. Благодаря и на дядо и баба по бащина линия. Да прощава дядо Гарабед, но благодаря най-вече на баба Аршауи Мамигонян. При споменаването на тази фамилия обикновено всички арменци стават на крака заради Вартан Мамигонян — той е нещо като техния Левски, защото през V век загинал за християнската вяра и свободата на Армения.

Благодаря на Луис Паджет, Лорънс О’Донъл, Хенри Катнър, Пол Едмъндс, Кейт Хамънд и Келвин Кент — всички тях ги чувствам малко или много като свои бащи. Същите чувства изпитвам към Аркадий и Борис Стругацки, Джеръм К.Джеръм, Михаил Булгаков, Реймънд Чандлър, Андрей Платонов и Хорхе Луис Борхес. Когато на времето получих писмо от Аркадий Натанович, мислех, че това е най-щастливият миг в живота ми. В писмото пишеше: „Не задавай тъпи въпроси кое как би трябвало да се предаде на български, ами по-бързо превеждай «Пикник край пътя» и го издавай, докато не са го спрели!“. По-късно животът ми поднесе и по-щастливи мигове.

Читать дальше →