Целувките на скорпиона

Начало книги

Капитан Моктаур се бе изкачил в контролната кула, както обичайно го правеше всяка сутрин. Поради навика, придобит с годините, бе използвал вътрешната стълба, и след като беше стигнал до върха й, се бе облакътил на перилата на най-горния етаж, за да наблюдава горската поляна, разхвърляните дървета и обраслите с трева участъци, галени от приятния ветрец, които се намираха по-нататък — зад занемарената писта на космодрума.

В единия му край, изгубен между зелени и жълти растения, почиваше трупът на стара совалка, чиито корпус бе почервенял от ръжда. Между растителността танцуваха насекоми с блестящи черупки. Високо над пистата прелетя ято от пъстроцветни птици, което се отдалечаваше на юг. Капитанът пъхна с безразличие цигара между устните си и проследи с поглед полета на тяхната формация, която мързеливо размахваше криле в лишеното от облаци небе на Балифата II.

Капитан Моктаур засенчи с ръка очите си и продължи да наблюдава. На няколко градуса под ятото, нещо летеше на по-ниска височина и се приближаваше към космодрума. Той фокусира бинокъла си върху появилата се бучица и тя се оказа транспортен кораб, който бавно се преместваше в ясния сутринен въздух, планирайки на няколко метра над накъдрените корони на дърветата. Капитанът замислено запали цигара и изпусна облаче дим, което бризът незабавно разсея. След това хвърли последен поглед към бавно приближаващият се транспорт и влезе в сянката на залата за контрол.

Читать дальше →