Усещане за жена

Начало книги

Една голяма, златиста муха бръмчеше покрай прозореца на стълбището, чиито стени миришеха на прясна боя. С внезапен завой, профучавайки радостно, мухата налучка процепа на притворените прозорци и изчезна. Аз се надвесих да хвърля фаса си. Дворът под мен беше пуст — две педи циментова настилка, напечена от августовското слънце. В далечината зеленият цвят на хълмовете зад реката избледняваше под оловното небе. Закрепих здраво на челото си войнишкото кепе, проверих възела на вратовръзката си и я пригладих с ръка, преди да позвъня.

Вратата веднага се отвори, сякаш жената бе стояла отзад, да дебне.

Старицата бе необикновено дребна и розова, облечена в бяло и сиво. Тя се усмихваше и намигайки с всичките си изящни бръчки, ми направи знак да вляза. Тръгнах зад нея по дълъг, тъмен коридор. Свихме веднага към кухнята, където ни чакаха вече два стола, отместени от масата.

— Браво, браво, колко сте точен, ето нещо, което е приятно човек да срещне — въздъхна тя, без усмивката да слезе от устните й, кимайки одобрително със скръстени ръце.

Читать дальше →