Пепелта на Рая

Начало книги

В здрача 21-ва християнска ескадрила бомбардировачи се връщаше от много успешна акция. Бяха унищожили 400 000 езичници.

Наблюдавах как тежките машини кацаха една по една на военното летище в Александрия и как кардинал Понтини ги поздравяваше. Той стоеше на трибуната под огромния кръст, осветен със зенитни прожектори, и благославяше всеки самолет, който минеше покрай него. Беше поръчал всичко, с каквото разполагаше: чуваха се камбани, вееха се знамена, пееха хорове, пълна програма. Добра постановка за вечерните новини.

Ескадрата беше атакувала цели в крайбрежните части на Танзания. Там имаше по-големи градове, в които все още имаше хора. Не особено важни от военна гледна точка, но това беше по-скоро един психологически жест. Такъв масиран удар винаги се отразява зле на морала на врага.

С уморено движение изключих записа на доклада. Образът на спуснатия ми визьор на комуникационния ми шлем избледня, стъклото пак стана прозрачно и ми разкри невероятната красота около мен. Седях в море от жълти цветя, което се простираше до хоризонта. Цветята стигаха до бедрата ми, така че гледах само над тях. Бяха като разлюлян от вятъра океан. И в средата на този океан беше моят батальон. Втори батальон на четвърта полска въздушно кавалерийска дивизия, „Дивизията на Богородица“.

Читать дальше →