Куршум за двама

Начало книги

Сам спи. Бих могла да го убия сега. Лежи с гръб към мен, така че няма да е трудно. Дали ще помръдне, ако се раздвижа? Дали ще се опита да ме спре? Или просто ще бъде доволен, че този кошмар най-после ще свърши?

Така не мога да мисля. Трябва да се опитам да си спомня кое е истинско, кое е добро. Но когато си затворник, дните изглеждат безкрайни, а надеждата умира първа. Ровя в съзнанието си и търся щастливи спомени, които да прогонват мрачните мисли, но ги откривам все по-трудно и по-трудно.

Тук сме едва от десет дни (или може би единайсет?), ала нормалният живот вече ми изглежда като далечен спомен. Прибирахме се на автостоп от концерт в Лондон, когато се случи. Валеше проливен дъжд и автомобилите ни подминаваха, сякаш не ни забелязваха. Бяхме мокри до кости, вече се канехме да се връщаме обратно, когато най-после един микробус отби встрани от пътя. Вътре беше топло и сухо. Предложиха ни кафе от термос. Само ароматът му бе достатъчен да ни вдъхне сили. Вкусът му беше още по-добър. Все още не знаехме, че това щеше да е последната ни глътка свобода.

Читать дальше →