Облаците

Начало книги

На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея — две легла: на бащата и на сина. В съседство — къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.

СТРЕПСИАД

Ох, ох! Ох, ох!

О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!

Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?

Отдавна чух петела. А пък робите

си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.

Проклинам те, война, за много работи!

Не мога даже да накажа роба си!

(посочва сина си)

И този тук отличен момък цяла нощ

не се разбужда, не, загърнат хубаво

във пет кожуха, си пърди. Но ха сега

да се завием и да си похъркаме!

(ляга)

Но не, не мога да заспя, че хапят ме

безброй разноски, конски ясли, дългове

на тоя, моя син. С коси нестригани,

той язди кон, препуска с колесници и

коне сънува. Аз умирам, гледайки,

че месецът показва вече двайсети.

Та лихвите вървят!

(Вика на Роб.)

Момче, дай лампата

и ми донеси тефтера, че да видя аз

кому дължа и да пресметна лихвите.

Робът изпълнява.

Но я, какво дължа?

Читать дальше →