Мечокът и Славеят

Начало книги

Късна зима в Северната Рус, въздухът бе натежал от влага - ни дъжд, ни сняг. Ослепителният февруарски пейзаж беше отстъпил пред

мрачното мартенско сиво и всички в семейството на Пьотър

Владимирович подсмърчаха заради кишавото време, отслабнали след

шестте седмици пост на черен хляб и кисело зеле. Но точно в момента

никой не мислеше за премръзнали крака и сополиви носове, не се

разсейваше с копнежи за овесена каша и печено месо, защото Дуня

щеше да разказва приказка.

Тази вечер старицата седна на най-доброто място за разказване - в

кухнята, на дървената пейка до пещта. Тази пещ беше огромна, от

огнеупорна глина, по-висока от човешки ръст и толкова широка, че и

четирите деца на Пьотър Владимирович можеха спокойно да се

поберат вътре. Отгоре беше равна и ставаше за спане, а вътрешността

й се използваше за готвене, за отопление на кухнята и за парна баня, ако някой се разболее.

- Коя приказка искате да ви разкажа? - попита Дуня.

Читать дальше →