Търговецът

Начало книги

— Не ви я давам за два пенса — току се провикваше дядо, хванал с две ръце някоя зелка. — Не ви я давам и за едно пени, дори за половин пени. Не, давам ви я само за фартинг1.

Това са първите думи, които помня. Още преди да съм проходил, най-голямата ми сестра ме е слагала в щайга от портокали и ме е оставяла направо на улицата, до сергията на дядо, та да е сигурна, че ще започна отрано чираклъка.

— Нека и той свят да види — обясняваше дядо на купувачите и ме сочеше, както седях в дървената щайга.

Да ви призная, първата дума, която съм изрекъл, е „дядо“, втората — „фартинг“, а когато навърших три години, вече можех да повторя от край до край всичките му призиви към минувачите. Не че някой в семейството знаеше със сигурност кога точно съм роден: баща ми прекарал нощта зад решетките, а мама починала още преди да съм проплакал. Дядо бе почти сигурен, че съм дошъл на бял свят в събота, по всяка вероятност през януари, и бе убеден, че годината е била 1900, при всички положения знаеше, че е било по времето на кралица Виктория. Така решихме, че явно съм роден на двайсети януари 1900 година, събота.

Читать дальше →