С чужда пита

Начало книги

Всичко започна доста безобидно, когато директорът на банка „Барклис“, Бил Патерсън, се обади на Хенри Паскоу, първи секретар във Върховния комисариат на Велкобритания в Аранга. Беше късно следобед в петък и Хенри се надяваше, че Бил му се обажда, за да го покани да поиграят в събота сутрин голф или в неделя да иде у тях на обяд. Ала още в мига, когато чу гласа в другия край на линията, разбра, че Бил го търси по работа.

— Когато в понеделник провериш сметката на Върховния комисариат, ще видиш, че този път отпуснатата сума е по-голяма от обикновено.

— И каква е причината? — попита възможно най-делово Хенри.

— Много прста, мой човек — отвърна банкерът. — Днес курсът се промени във ваша полза. Винаги е така, ако плъзне мълва за държавен преврат — допълни той със същия делови тон. — В понеделник, ако имаш някакви въпрси, звънни, не се притеснявай.

Хенри понечи да попита Бил дали утре няма да поиграят голф, но после се отказа. За пръв път му се случваше да се намира в страна, където се говори за преврат, и обменният курс не беше единственото, което щеше да му помрачи съботата и неделята. В петък вечерта държавният глава — генерал Оланги, се появи по телевизията направо с униформата, за да предупреди почтените граждани на Аранга, че заради размирици сред низшия офицерски състав във въоръжените сили, се е наложило на острова да се въведе извънредно положение, което той се надявал да бъде отменено в близките дни.

Читать дальше →