Както небето и земята

Начало книги

— Какво талантливо дете! — възкликна майката на Робин и наля на сестра си поредната чаша чай. — При връчването на дипломите директорът каза, че не помни досега в училището да е учил по-изтънчен живописец.

— Сигурно се гордееш много — отбеляза Мириам и си сръбна от чая.

— Защо да си кривя душата! — призна си госпожа Съмърс — още малко, и да замърка. — Всички знаеха, че тъкмо той ще спечели наградата на името на основателя на училището, но дори учителят му по рисуване беше изненадан, когато поканиха Робин да следва в „Слейд“ още преди да се е явил на приемните изпити. Жалко, че баща му не доживя да види неговия триумф!

— А Джон как е? — попита Мириам, докато си избираше от сладките с мармалад.

Госпожа Съмърс въздъхна, спомнила си своя по-голям син.

— Някъде през лятото ще завърши в Манчестър стопанско управление, но още не е решил какво ще работи. — Тя замълча и си пусна в чая още една бучка захар. — Един Бог знае какво ще излезе от него. Мисли да става предприемач.

Читать дальше →