Каин и Авел

Начало книги

Жената спря да вие едва след като издъхна. Чак тогава детето нададе плач.

Момчето, тръгнало на лов за зайци в гората, така и не разбра кое го е стреснало, дали предсмъртният стон на жената или първият вик на новороденото. Доловило опасността, то рязко се обърна и затърси с поглед изпадналото в беда животно. Никога досега не беше чувало звяр да вие така. Тръгна предпазливо към мястото, откъдето идваше плачът, който малко по малко се превърна във вой, но и така не се сещаше кой ли звяр може да вие така. Надяваше се да е малък, та да го убие и поне днес да не вечерят отново заешко.

Момчето се отправи крадешком към реката, откъдето се разнасяха странните звуци. Притичваше от дърво на дърво, така поне усещаше с гърба си кората на дънерите, нещо, което да докосва. Баща му го беше учил никога да не стои на открито. Накрая излезе от гората и видя ясно пред себе си долината и реката, въпреки това трябваше да мине известно време, докато осъзнае, че странното скимтене не идва от какво да е животно. Продължи нататък по посока на воя, макар да беше сам-само и вече да бе излязло на открито. Сетне най-неочаквано съгледа жената с поли, запретнати чак до кръста, и широко разкрачени голи крака. Никога дотогава не бе виждало жена в такъв вид. Втурна се към нея и се вторачи в корема й. Бе толкова уплашено, че не смееше да я докосне. Между краката се розовееше телцето на нещо влажно, прилично на животинче, привързано към жената като че ли с връв. Невръстният ловец запокити зайците, които току-що беше одрал, и се свлече на колене до малкото същество.

Читать дальше →