На лов за мечка

Начало книги

В Стръмни дол мечка разкъса нашата крава Хубавелка. Майка плаче. Баба се кани да отива с коня за остатъците: звярът е разкъсал врата на Хубавелка и е изял хълбока, а тялото е почти цяло. Месото може да се даде на кучетата.

— Не отивай! — казва дядо на баба. — Мечката пак ще дойде на онова място и аз ще се разплатя с нея. Намислила, нахалницата, на ловците добитъка да разкъсва! Това не бива да й се прости.

Баба млъква, тя знае, че не може да се наддума дядо.

Вечерта дядо зарежда с куршум кремъклийката, взема със себе си дъски и брадва и тръгва. Аз се отправям след него, но той ме отпъжда:

— Махай се, помощниче!

Обиден, аз се връщам вкъщи. Цяла нощ ние не спим. Баба се бои звярът да не потроши кокалите на дядо. Старецът вече е слабоват и очите му лошо виждат. Би трябвало да вземе на помощ чичо Нифонт или някого от младите мъже, но старецът е горд, всичко иска сам да направи.

Сутринта дядо се връща с празни ръце. Мечката не дошла да дояжда кравата: или е усетила миризмата на дядо, или е била сита и я е домързяло да върви. Старецът не разговаря с нас.

Читать дальше →