Заека се завръща

Начало книги

Мъжете, излизащи от малката печатница точно в четири, за момент приличат на призраци, примигвайки, докато дневната светлина разсее сянката на изкуствената светлина, която сякаш е полепнала по тях. През зимата по това време на деня по „Пайн стрийт“ вече е сумрачно, тъмнината се спуска рано от планината, която се надвесва над замрелия град Брюър, но сега, през лятото, гранитните тротоари, изпъстрени със слюда, и редицата къщи, отличаващи се с облицовката си от фалшив едър пясък, както и излъчващите надежда малки веранди с назъбените си подпори и сиви кашони за бутилки за мляко, прашните дървета и пържещите се на слънцето коли, паркирани до тротоарите, потрепват под блясъка, наподобяващ замръзнала експлозия. Хората в градчето се бяха опитали да съживят замиращия център и бяха срутили няколко жилищни блока, за да направят на тяхно място паркинги за коли, и сега едно пусто пространство, обрасло и покрито с натрошени камъни, се простира насред някогашните оживени улици, разкривайки фасадите на църквите, които не се виждат в далечината, и откриват нови гледки към задните входове и алеи, от което силната светлина изглежда още по-жестока. Небето е безоблачно и безцветно, като носеща се избеляла влажна маса, също като през онези лета в Пенсилвания, когато не се случваше нищо, освен че всичко зелено избуяваше. Мъжете дори не можеха да почернеят; покрити с пот, те направо придобиваха жълтеникав вид.

Читать дальше →