В Рим на отделни легла

Начало книги

Мейпълови бяха мислили и говорили за раздяла толкова дълго, та вече им се струваше, че тя никога не ще настъпи. Защото, все по-противоречиви и безжалостни, разговорите им — при които обвинения и разкаяния, удари и ласки се редуваха и заличаваха — в крайна сметка ги сплитаха по-здраво в една болезнена, безпомощна и унизителна близост. И плътската им любов не загиваше, подобно на здрав малчуган, който си расте напук на глада. Когато езиците им най-сетне преставаха да мелят, телата им се отпускаха в прегръдка, като две онемели армии, които ще се слеят благодарствено, избавени от нелепа битка по повеля на двама безумни крале. Кървящ, смазан, десетки пъти полаган почтително в гробницата, техният брак не издъхваше. С горещото желание на всеки да остави другия, те си оставаха заедно по съпружески навик. Решиха да отидат в Рим.

Пристигнаха по тъмно. Самолетът закъсня; летището бе огромно. Бяха тръгнали набързо, без предварителни планове, ала сякаш предизвестени за идването им, пъргави италианци с безупречен английски чевръсто освободиха ръцете им от багажа, запазиха им хотелска стая по телефона и ги настаниха в един автобус. За тяхна изненада автобусът се потопи в тъмен селски пейзаж. В далечината, подобно на фенери, висяха няколко мъждиви прозореца; една река внезапно разголи сребриста гръд под тях; покрай пътя се мяркаха силуетите на маслини и пинии като неясни илюстрации в стар латински учебник.

Читать дальше →