Раздяла

Начало книги

Денят беше ясен. Залян в светлина. През юни времето бе пародирало вътрешната трагедия на Мейпълови с яркото си слънце: това бяха златни потоци и водопади от зеленина, в които разговорите им незабелязано се стопляха: единствено мърморещите им души можеха да омърсят природата. Обикновено по това време на годината имаха вече загар, но когато посрещнаха самолета на дъщеря си, идваща след една прекарана в Англия година, бяха почти толкова бледи, колкото и тя, въпреки че Джудит, заслепена от разкошната слънчева шумотевица на родния край, не забеляза това. Не развалиха посрещането й, казвайки й веднага. Да се изчака няколко дни, нека дойде на себе си от внезапната смяна на часовете — такава бе една от техните формулировки в безконечните безцветни диалози на чаша кафе, коктейл или коантро, в които бяха разработили стратегията на своя развод; затова не бяха забелязали отвъд затворените си прозорци, че земята, както всяка година, изпълнява обновителните си чудеса.

Читать дальше →