Погледът

Начало книги

Внезапно я зърна с крайчеца на окото си. Обърна се премалял. Колкото и невероятна да бе появата й тук, в същия ресторант, точно в деня, когато той се завърна в града, сърцето му пак застина в очакване, защото, докато и двамата живееха в Ню Йорк, винаги се откриваха по щастлива случайност; това щеше да е поредната им неуговорена среща. В мига, след като я позна, но още не се бе обърнал, той вече бе намислил първите си думи: ще стане от масата с онази стеснителност, която тя някога намираше очарователна, ще иде при нея и ще каже: „Ха, та това си била ти!“

Свела поглед, тя ще се усмихне виновно и както винаги ще повдигне вежди: „Аз съм.“

„Колко се радвам! Много съжалявам за това, което се случи.“ И всичко ще стане понятно, а нуждата от опрощение като с магическа пръчка отново ще остане зад тях, все едно декор от книжни пламъци, през които са преминали.

Но беше друга жена, не в първа младост, с коса, която макар и съвсем различна по цвят, при пръв поглед му бе напомнила прическата й — път по средата, лъскав гръцки кок, два тъмни полумесеца над челото, които го скъсяваха, придаваха му напрегнат вид и подчертаваха погледа й. Той долови въпросителния израз на сътрапезниците си и отново насочи вниманието си към тях; от усилието да вмести лика на непознатата в образа на другата очите му вече пареха.

Читать дальше →