Кръводаряване

Начало книги

Мейпълови бяха женени от девет години, което е едва ли не прекалено дълго.

— По дяволите! — възнегодува Ричард пред Джоун, докато караше към Бостън, където щяха да дават кръв. — Пет дни седмично изминавам тоя път, пък и днес отгоре на всичко. Кошмар! Изнемогвам! И емоционално, и умствено, и физически. Поне да ми беше роднина. Даже и на теб не ти е никаква.

— Пада ми се далечна братовчедка — каза Джоун.

— Ама, по дяволите, има ли човек в Нова Англия, дето да не ти се пада някакъв братовчед? Трябва ли да прекарам остатъка от живота си в усилия да ги спася всичките?

— Престани! — сряза го Джоун. — Жената може да умре. Срамувам се заради теб. Направо се срамувам.

Жегна го. Известно време в гласа му се долавяше гузно униние.

— Въпреки всичко може би пак щях да си покажа ангелската душица, ако си бях отспал. Пет дни седмично ставам по нощите и две не виждам за сън, а ето че единствената сутрин, когато дори няма да водя тия безбожни хлапета на неделно училище, ти ме подреждаш да бия трийсет мили, за да ми изсмучат кръвта.

Читать дальше →