„А. & П.“

Начало книги

Влезли са, значи, тия три момичета само по бански. Аз съм на трета каса, с гръб към входа, та ги виждам чак при хляба. Първа ми хваща окото тая с карираните зелени бикини. Ниска дебеланка с хубав тен и чудесно широчко дупе, под което се белеят два полумесеца, невидели слънце. Сложил съм ръка на кутия солени бисквити и се мъча да си спомня дали съм ги чукнал. Пак ги чуквам и купувачката се нахвърля да ме ругае. Тя е от тия лелки, които само дебнат касиерите, петдесетгодишна вещица с начервосани бузи и оскубани вежди, и я знам, че цял ден ще ликува, задето ме пипна. От петдесет години дебне по касите и сигурно досега не е засичала грешка.

Едва я усмирявам и напъхвам партакешите й в торбата, а тя ми изсумтява за сбогом — да се беше родила, когато й е било времето, сто на сто щяха да я изгорят на кладата в Салем; та докато я отпратя, ония момичета са заобиколили щанда за хляб и се връщат; без количка са, вървят насреща ми по пътеката между касите и кашоните с намалени стоки. Дори сандали нямат на краката си. Ето я тая, сочната, с яркозелените бикини: горнището още не й е легнало, а коремът й е бял-беленичък, значи току-що го е купила (банския де), лицето й е едно такова топчесто и дребно, а устните й са сбрани под носа; другата е високо момиче с черна накъдрена и разхвърчана коса, под очите й червена ивица, обгорена от слънцето, брадичката й въздлъжка, нали ги знаете тия момичета, дето приятелките им уж ги смятат за „страхотни мадами“, „без грешка“, ама все нещо не им достига и приятелките го знаят, та и затова ги превъзнасят; и третата, която не е чак толкова висока. Тя е принцесата. Води ги, един вид, а ония двете зяпат, обръщат се насам-натам. Тя не се оглежда, къде ти, тая принцеса, върви си бавно напред, пристъпя като примадона на стройните си бели крака.

Читать дальше →