Настолната лампа и свещта, или приказка за приказките

Начало книги

Имало някога, има и сега един писател, който пишел, пише и сега чудесни приказки.

Но как се пишат приказки?

Кой знае?

Те, приказките, нищичко за себе си не казват.

Ала веднъж за тях отворили дума двете помощнички на писателя — Лампата и Свещта. Разбъбрали се там, на масата, край ръкописите, край старата изсъхнала мастилница — нали сега се пише с химикалки. Лампата била разкошна — с абажур от пергамент, с ресни от варакосана прежда. Свещта била по-скромна, даже най-обикновена — в прост керамичен свещник. Та… подхванали те разговор за приказките.

Но разговор ли е това?

Това е приказка за приказките.

Лампата, която заливала работния кът на писателя с мека светлина, повикала изгасената свещ.

— Свещице! Свещице!

Но Свещта не се отзовала.

— Ти глуха ли си? Не ме ли чуваш? Или си правиш оглушки?

Лампата поклатила с достойнство ресните на своя разкошен абажур.

— Ох — като насън изохкала Свещта.

— Какво ти е? — подхванала я Лампата. — Ти пак си плакала нощес.

Читать дальше →