Горделивата кана

Начало книги

Имало едно момиченце. Добро момиченце. Прибрано, работливо. Не чакало да го подканя майка му: измий се, закуси, полей цветята, разтреби… Не чакало да го подсеща за домашните. Написвало ги без подсещане и чак тогава припвало навън — да поиграе с другите деца. И никога не забравяло да изключи радиото.

Но ето че веднъж забравило…

А по радиото предавали чародейна музика — такава, от която всички вещи оживяват и започват, представете си, да разговарят.

Първа оживяла новата чаша за вода. Озърнала се, подскочила и подхванала разговор с една прастара кана — с прабабата на всички днешни кани.

— Колко хубава музика! — възхитила се Чашата. — Чуваш ли, Каничке? Добре, че момиченцето забрави да изключи радиото.

Каната мълчала.

— Ти… да не би да спиш? Така, с отворени очи? Не, не, ти слушаш. Имаш си ухо и слушаш… А вълнува ли те музиката?

Водата в Каната се разлюляла.

— Разбира се, вълнува те — отсякла Чашата… — Ух, колко се разбъбрах. Извинявай. На концерт не бива да се бъбре.

Читать дальше →