Богиня

Начало книги

Хелън виждаше онова, което предположи е река Стикс, далече вляво. Ревящ буен водоем, изпълнен с айсберги. Никой с ума си не би се осмелил да го преплува. Чувствайки се закотвена на място, като заседнал в пясъка кораб, тя куцукаше наоколо в кръг. Един бърз оглед на хоризонта показа, че в голата безплодна равнина няма никой друг.

– Проклятие – изруга с пресекващ глас. Гласните й струни не бяха напълно заздравели. Преди по-малко от час Арес й беше прерязал гърлото и макар все още да я болеше, когато говореше, ругаенето я накара да се почувства по-добре. – Толкова типично.

Току-що беше дала обещание на приятеля си Зак. Умираше в ръцете й и тя се закле, че ще се погрижи той да пие от Реката на Радостта в отвъдния живот. Зак се беше пожертвал, за да й помогне, а в последните си мигове й беше подсказал как да убие Автомедонт и да спаси Лукас и Орион.

Хелън възнамеряваше да спази обещанието си към Зак, дори ако се налагаше да го отнесе до Елисейските полета и чак до бреговете на Реката на Радостта сама – въпреки счупените си ребра, нестабилния си крак и всичко останало. По някаква причина обаче обичайният й начин да се ориентира в Подземния свят не действаше. Обикновено всичко, което трябваше да направи, беше да каже на глас какво иска, и то просто се случваше.

Читать дальше →