Всички удоволствия

Начало книги

Казват, че истинското щастие настъпва, когато децата отидат в колеж и кучето ти умре.

Така беше и при нас с Линда.

Пени, единственото ни дете, замина в Шарлътсвил, където сега караше своя първи семестър в университета „Вирджиния“, а Рагс Трети отлетя към кучешкия си рай още преди две години. Внезапно, благодарение на всемогъщия Господ, най-сетне бяхме свободни!

Никакви караници за двестадоларови телефонни сметки. Никакви повреди по колата. Или безсънни нощи, защото госпожицата забравила да се прибере навреме или поне да звънне. Никакви пълчища от тийнейджъри, които ти преобръщат къщата, унищожавайки храна, алкохол, дрехи, козметика, книги, килими, плочи, мебели — всичко. Никакъв шум, скандали и хаос — в крайна сметка детето вече е в колеж, където тренирани професионалисти щяха да се справят с безкрайните й капризи и нелогични искания.

Майка й и аз си стояхме вкъщи сами, погълнати от сладката, разтапяща интимност. На два-три пъти отскочихме до Вашингтон, за да видим старите си приятели, новия филм на Уди Алън, Сара Вон в „Блус Алей“, но все пак по-голямата част от времето прекарвахме в провинциалния си дом, изтегнати до камината, четяхме или слушахме хубава музика (падам си по Моцарт и Луис Армстронг), благодарни на непрестанното спокойствие, което беше завладяло живота ни.

Читать дальше →