Уайнсбърг, Охайо

Начало книги

Писателят, стар човек с побелели мустаци, трудно си лягаше вечер. Прозорците на къщата, в която живееше, бяха високи, а той искаше, щом сутрин отвори очи, да погледа дърветата навън. Дойде един дърводелец да му повдигне леглото, та да е наравно с прозореца.

Много се суетиха около тая работа. Дърводелецът, едно време войник в Гражданската война, влезе при писателя и седна да поговорят за направата на поставка, връз която да качат леглото. Писателят имаше пури в стаята и дърводелецът запуши.

Двамата поумуваха известно време как да натъкмят леглото, а после забъбриха за други неща. Някогашният войник подхвана приказка за войната. Всъщност писателят го наведе на тази тема. Едно време дърводелецът лежал в затвора на Андерсънвил и загубил брат си. Брат му се поминал от глад и когато и да заговореше за него, дърводелецът се разплакваше. И той като стария писател имаше бели мустаци и като ридаеше, хапеше устни и мустаците му подскачаха нагоре-надолу. Разплаканият старец с пурата в уста — това бе жалка гледка. За идеята на писателя да направят поставка съвсем забравиха и дърводелецът повдигна кревата, както той си знае, а писателят, човек вече надхвърлил шейсетте, трябваше вечер да стъпва върху столче, та да се качи в леглото.

Читать дальше →