Нямам още шестнадесет години

Начало книги

Тя продължаваше да държи на това. Шепнеше го вечер в обора след прекарания в царевичните ниви ден. Баща й тъкмо доеше една крава. Джон чуваше как млякото удря стените на кофата. Когато шумът спря, трябваше да се скрият в някоя празна конска ясла.

Той притискаше тялото й към дъсчената стена. Усещаше я мека, отпусната в ръцете си. Влюбен ли беше? Не знаеше. Струваше му се, че е влюбен.

През седмиците, докато работеше във фермата на баща й — помагаше при прибирането на есенната царевица — имаше моменти, когато бе искал да се ожени за нея. Каза й го.

— Ще се оженим ли? — попита той.

— Не — отговори тя. — Нямам още шестнадесет години.

— А другото? — каза той.

— Не. И това не — отвърна тя. — Още не — каза тя. — Нямам още шестнадесет години.

Нощем, в леглото, той мислеше за това.

„Много глупаво ще бъде да се оженя сега“ — помисли си той. Нямаше никакви пари, а и не искаше да продължава така — да си остане цял живот ратай.

Читать дальше →