Далечни спомени

Начало книги

— Точно сега ли трябва да тръгнеш? — попита Клер и ме хвана за ръката.

— Да. Не се вълнувай, миличкото ми. Ще направя една купчина мангизи и утре ще го отпразнуваме. Отдавна не сме имали повод, нали?

— Много важно — рече тя. — Толкова не ми се иска да тръгваш. — Направи пауза и добави: — Добре де, хайде.

Стърчеше до вратата и се усмихваше, докато слизах по стъпалата. Като се качих на автобуса, за стотен път си помислих, че въпреки всичко в живота ми провървя.

Рен живееше в голяма стара къща в богаташки квартал. Той лично ми отвори — висок мъж с посивели коси и уморен поглед.

— А, господин Арманд. Вие сте изключително точен. Влизайте.

Въведе ме в малка гостна. По четирите стени от пода до тавана бяха подредени книги.

— Седнете. Нещо за пиене?

Доколкото разбрах, двамата бяхме сами.

— Може би малко вино.

Погледнах през прозореца. По улицата мина автомобил последен модел. Удобно е да се седи в елегантно кожено кресло. Тези житейски дреболии ме успокояват. Рен се върна с бутилка вино и наля на двамата. Най-добра марка бургундско. Седна срещу мен и кръстоса крака.

Читать дальше →