Дванайсетте пътника

Начало книги

Навън беше люта зима. Ясното небе бе посипано със звезди, а въздухът бе чист и неподвижен.

— Тряс! — счупи някой една стара саксия о вратата на съседа.

— Бум! Бум! — изгърмя някъде пушка.

Хората празнуваха настъпването на Новата година. Градският часовник започна да бие полунощ.

— Тра-ра-ра-ра! — затръби рогът на пощальона.

Голямата пощенска кола се приближаваше към градските врати. Тя носеше дванайсет пътника, повече хора не можеше да побере: всички места бяха заети.

— Ура! Ура! — крещяха хората по къщите, където се бяха събрали да посрещнат Новата година. С последния удар на часовника те станаха от местата си с пълни чаши в ръце и започнаха да пият за здравето на Новата година.

— Здраве и щастие за Новата година! — чуваше се от всички страни. — На вас една хубава женица! На вас повечко пари! Край на всички скърби и неволи!

Такива бяха пожеланията на хората, които чукаха чашите си. А в това време пред градските врати спря пощенската кола с дванайсетте пътника.

Читать дальше →