Неверни кафяви очи

Начало книги

Досадно беше, че въпреки гърмящата часове наред електронна музика, не можеше да се отърве от песента, която й беше влязла в главата. Умът й си сътворяваше своя собствена музика и променяше в бумтене, тропане, стържене, бръмчене и жужене всеки звук, идващ отвън. Ритъмът се лееше от мощните високоговорители, постоянно се повтаряше, не спираше да пулсира в стомаха, върху ръцете й, в нещастните й бели дробове и черния й дроб, но не успяваше да завладее ушите й. Причината да се чувства така беше или крайната умора, или литрите алкохол, течащ във вените й. Не знаеше кое време на нощта е. Колко часа бе прекарала в тази къща, колко чаши беше изпила, каква бе тази гърмяща музика, за какво говореха тълпите от хора около нея, кога бе облякла тази къса червена рокля, кой с кого си лягаше, деня, месеца, годината… Умът й беше под блокадата на неразличими звуци и загадъчни образи. Блуждаещите й очи гледаха и не виждаха; ушите й не чуваха, а устата й от доста време не беше проговорила. Сенките на около четиридесет души обикаляха голямата дневна с висок таван. Четиридесет уста, които викаха, за да заглушат звука на музиката, и хора, които все още имаха какво да кажат по това време на нощта… Тъй като блясъкът на грима отдавна се беше изтрил, единствено приглушените светлини и цигареният дим, увиснал като облак във въздуха, прикриваха дефектите на изморените лица. Очите, които вече не се фокусираха и неуместният смях не носеха друго значение, освен зов за съвкупление.

Читать дальше →