Тайна с цвят на праскова

Начало книги

В деня, когато Пакстън Осгуд отнесе тежката кутия с обрамчени със сребриста ивица пликове в пощенския клон — същите пликове, адресирани от професионален калиграф — заваля толкова пороен дъжд, че въздухът изсветля като избелено памучно платно. През нощта реките едва не преляха от коритата си и за пръв път от 1936-а насам пощата не беше разнесена. Когато се позасуши, когато изпомпаха водата от мазетата и разчистиха клоните от дворовете и улиците, поканите най-сетне пристигнаха, ала на погрешни адреси. Съседите се смееха над оградите, подавайки пликовете на законните им притежатели, и обсъждаха безумното време и нехайния пощальон. На другия ден необичаен поток от пациенти се струпа пред лекарския кабинет с инфектирани рани от втвърдена хартия, защото влагата бе запечатала пликовете като с цимент. По-късно картичките с поканите започнаха някак си да се крият и да се появяват изневиделица. Тази на госпожа Джеймсън изчезна за два дни и после надникна от птиче гнездо в двора. Откриха поканата на Харпър Роули в църковната камбанария, а на господин Кингсли — в градинската барака на възрастната му майка.

Читать дальше →