Дълга нощ в Париж

Начало книги

Девет души станаха свидетели на отвличането на Янив Мейдан от летище „Шарл дьо Гол“, без да се броят стотиците хиляди, които видяха записа от охранителните камери след изтичането му в интернет.

В първоначалния доклад на френската полиция Янив бе описан като „израелец на видима възраст около двайсет години“, макар че седмица по-рано бе отбелязал двайсет и петия си рожден ден. Колегите му го наричаха „майтапчия“, някои използваха думата „хлапе“, а почти всички — словосъчетанието „обичащ забавленията“.

Той бе слязъл от полет №319 на „Ел Ал“ във видимо добро настроение. На излизане от самолета още веднъж си бе пробвал късмета със стюардесите. А на паспортния контрол бил забелязан да се шегува с френските полицаи, които го гледали с неприкрита враждебност, докато подпечатвали паспорта му.

Такъв си беше Янив. Всички му прощаваха всичко винаги. Той смяташе, че това му се полага по право, още от детската градина. В него имаше някаква бликаща, детинска спонтанност, с която успяваше да очарова всеки работодател, както и да спечели доста жени, макар и за кратко. На Янив е лесно да простиш, бе казал навремето един учител на майка му.

Читать дальше →