Отвъд зимата

Начало книги

В края на декември 2015 година зимата още се бавеше. Дойде Коледа с камбанки навсякъде, а хората продължаваха да ходят по къси ръкави и сандали; някои — зарадвани от заблудените сезони, други, изплашени от глобалното затопляне, а в това време от прозорците надничаха изкуствени елхи, поръсени със сребрист скреж, и хвърляха в смут катеричките и птиците. Три седмици след Нова година, когато повече никой не мислеше за закъснението в календара, природата внезапно се събуди, отърсвайки се от есенната дрямка, и стовари най-страховитата снежна буря, запечатана в колективната памет.

В едно мазе на Проспект Хайтс, убежище от цимент и тухли със затрупан от снега вход, Лусия Марас проклинаше студа. Тя притежаваше стоическия характер на хората от нейната страна: беше свикнала със земетресения, наводнения, спорадични цунамита и политически катаклизми и ако за по-продължителен период от време не връхлетеше никакво бедствие, започваше да се тревожи. Все пак нищо не я беше подготвило за подобна сибирска зима, пристигнала погрешка в Бруклин. Чилийските бури се ограничават на територията на Андите и в дълбокия юг, в Огнена земя, където континентът е разронен на пробождани като с вилица от южния вятър острови, ледът чупи костите и животът е суров. Лусия беше от Сантяго, незаслужено славещ се с благ климат, защото в действителност зимата там е влажна и студена, а лятото сухо и жарко. Градът е заключен между лилави планини, които понякога осъмват заснежени; тогава най-чистата светлина на света се оглежда в ослепително белите върхове. Много рядко над града се стеле фин, тъжен и блед, подобен на пепел прашец, който не смогва да оцвети градския пейзаж в бяло, преди да се размекне в мръсна киша. Отдалече снегът е винаги блестящо чист.

Читать дальше →