Градът на зверовете

Начало книги

Александър Колд се събуди на разсъмване, стреснат от кошмар. Сънуваше как огромна черна птица се удря в прозореца с трясък на строшени стъкла, връхлита в къщата и отнася майка му. В съня си той наблюдаваше безсилен как гигантският ястреб сграбчва с жълтите си нокти Лиза Колд за дрехата, излита през същия счупен прозорец и се изгубва в натежалото от гъсти облаци небе. Събудиха го шумът на бурята, вятърът, блъскащ дърветата, дъждът върху покрива, светкавиците и гръмотевиците. Запали лампата с чувството, че го отнася дрейфуваща лодка, и се опря о тялото на голямото спящо до него куче. Съобрази, че на няколко пресечки от къщата му ревеше Тихият океан, заливащ с гневни вълни крайбрежната ивица. Остана заслушан в бурята и замислен за черната птица и майка си, с надежда барабанните удари, които усещаше в гърдите си, да се укротят. Все още беше замаян от картините на лошия сън.

Момчето погледна часовника: шест и половина, време за ставане. Навън едва започваше да просветлява. Реши, че това ще бъде злополучен ден, един от тези, в които по си струва да си останеш в леглото, защото всичко върви наопаки. Много такива дни го сполетяха, откакто майка му се разболя; понякога въздухът в къщата натежаваше толкова, сякаш се намираш на самото морско дъно. В такива дни единственият изход беше да избягаш, да отидеш на плажа и да тичаш с Пончо, докато дъх не ти остане. Но валеше и валеше вече цяла седмица, истински потоп, а освен това Пончо бе ухапан от елен и не искаше да се движи. Алекс беше убеден, че има най-тъпото куче, съществувало някога, единствения четиридесеткилограмов лабрадор, ухапан от елен.

Читать дальше →