Скрити страсти

Начало книги

Погледът му излъчваше студенина, докато я наблюдаваше как се отдалечава. „Бих могъл да ти простя почти всичко, Леони Бахри, мислеше си той, спомняйки си Ален Валмон, но не съвсем всичко. Всеки един от нас трябва да понесе наказанието си.“

Леони го чу, че си тръгва. Тя безцелно се спусна по стълбището и надзърна в трапезарията. Така примамлива бе масата за двама, на която бяха поставени любимите й чаши от тънък кристал и съдове от обикновен порцелан, нарочно избран от нея, защото знаеше, че той го предпочита. Гневът й избухна неочаквано, разкъсвайки я, поглъщайки я… с едно замахване на ръката тя помете съдовете и масата остана празна сред трясъка на разбиващо се стъкло и порцелан. „Леони Бахри, проехтя викът й в настъпилата тишина, не си родена, за да бъдеш любовница на някой мъж!“

Леони Бахри спря, за да се успокои. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите, а леденият вятър караше сълзите й да замръзват по бузите. Чакаше я пустият, окъпан в лунна светлина път към Мазард и железопътната станция. Зад гърба й остана домът. Усети, че сълзите й потичат отново и бързо ги забърса с ръкава си. Нямаше смисъл да плаче, вече беше взела решение. Загърна по-плътно яката на овехтялото си палто, мушна непослушните кичури руса коса обратно под вълнената шапка, вдигна торбата с оскъдните си вещи и решително закрачи напред. Бе много тъмно, а пътят до Мазард бе дълъг. Тя никога преди не бе ходила в Париж. Беше чувала за него да си приказват в кафенето, където работеше. Струваше й се прекрасно място с величествени мраморни къщи, богати хора, музика, кафенета, театри… но до ушите й стигаха и боязливо прошепваните думи за младите момичета на улицата. Леони потръпна. Разбира се, подобни неща не се случват на шестнадесетгодишни девойчета като нея, нали? Тя нервно погледна назад към своето село.

Читать дальше →