Жената в капан

Начало книги

Тя стърга ожесточено с окървавените си пръсти по гладките стени и удря с юмруци по дебелите стъкла, докато изгуби чувствителността в ръцете си. Поне десет пъти стигаше опипом до металната врата, впиваше нокти в процепа и започваше да дращи, но вратата не помръдваше дори на сантиметър.

Накрая ноктите ѝ се изпочупиха, тя залитна назад и запъхтяна, се просна по гръб върху леденостудения под. За миг се втренчи в непрогледния мрак с широко отворени очи и лудешки биещо сърце. После започна да крещи. Крещя, докато ушите ѝ писнаха и прегракна.

После отметна глава назад и отново усети свежия полъх от тавана. Навярно стига да се засили и ще успее да избяга оттук. Навярно все нещо ще се случи.

Да. А може би изчадията ще се принудят да влязат при нея.

Ако се прицели в очите им с протегнати ръце, може и да ги ослепи. Ако действа достатъчно ловко и не се бави, вероятно ще успее да се измъкне.

Изсмука кръвта от пръстите си, подпря се о пода и се насили да се изправи.

Читать дальше →