Сбогом и благодаря за рибата

Начало книги

Далеч, в некартографираните задънени пространства на западналия край на Западния спирален ръкав на Галактиката, се намира малко, незабелязвано от никой жълто слънце.

Около него, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля в орбита една съвсем невзрачна синьо-зелена планета, чиито произлезли от маймуни форми на живот са толкова изумително примитивни, че още смятат електронните часовници за добра идея.

Тази планета има — или имаше — един проблем, който е следният — повечето от хората живеещи на нея бяха нещастни през повечето време.

Предлагаха се много решения на проблема, но в голямата си част те бяха свързани с движението на едни малки зелени хартийки, което е странно, защото в края на краищата не хартийките бяха нещастни. И така, проблемът си остана — много хора бяха зли и повечето от тях нещастни — дори и тези с часовниците.

Убеждаваха се все повече, че по принцип са направили огромна грешка като са слезли от дърветата. Някои дори казваха, че и качването на дърветата е бил лош ход и никой не е трябвало въобще да излиза от океаните.

Читать дальше →