Бартек

Начало книги

Веднъж един от работниците донесе в лесничейството малка тъмнокафява топка. По характерната триъгълна муцунка познах, че това е лисиче. В дупката били шест, майката отишла някъде, навярно до селото. Та нали, за да изхрани такова многобройно семейство, трябвало доста да се потруди. А доказателство, че между лисиците и жителите на селото близо до гората конкуренцията за кокошки е голяма, бе това, че от лисичето гнездо беше оцеляла само тази кафява топка, която, както бе решил този работник, ще заживее между хората, тоест ще я получи като подарък малкият Ярек, шестгодишният син на лесничея.

Разбира се, лисичето трябваше да се наименува. Най-много му подхождаше името Бартек, и то така си остана — Бартек. Ярек се радва кратко време на горския подарък. За едно пакетче дропс бонбони аз станах притежател на лисичето. Малкото изобщо не чувстваше, че в живота му настъпват все нови и нови промени. Седеше в ъгъла на кухнята, пискаше от време на време и правеше, където му падне, мокри петна. Изглеждаше ужасно безпомощно. Когато обаче котката дойде, както обикновено, за вечерната дажба мляко, Бартек само изпръхтя и котката избяга. Също и Летек — кучето за лов на диви свине — се боеше от лисичето като от огън, заглеждаше се от коридора в стаята, но не смееше да премине прага.

Читать дальше →