Три ябълки паднаха от небето

Начало книги

Анатолия Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне, когато слънцето вече бе прехвърлило високия зенит и се бе търкулнало важно-важно към западния край на долината.

Преди да се пресели в отвъдното, поля хубаво градината и сложи на кокошките повечко жито – да не ходят птиците ненахранени, знае ли човек кога съседите щяха да открият бездиханното ѝ тяло. След това махна капаците на бъчвите за дъждовна вода, сложени под улуците – в случай че внезапно излезе буря, така плисналите отгоре потоци вода нямаше да подкопаят основите на къщата. Сетне прокара длан по полиците в кухнята, за да събере каквото е останало от хранителните запаси: паниците с краве масло, сирене и мед, крайчето хляб и половината варена кокошка, и ги занесе в прохладния зимник. Извади от скрина "погребалните" дрехи: затворена догоре вълнена рокля с бяла дантелена якичка, дълга престилка с везани с кръстат бод джобове, обувки без ток, плетени гулпи[1] (цял живот ѝ беше студено на краката), старателно изпрано и изгладено бельо, както и броеницата със сребърното кръстче на баба ѝ – Ясаман щеше да се досети да ѝ я сложи в ръката.

Читать дальше →