Малка омраза

Начало книги

— Риккъ.

Тя повдигна леко клепач. Тънкият сноп ослепителна светлина я прониза като нож.

— Връщай се.

Избута с език от устата си подгизналото от слюнка дървено трупче и изграчи единственото, на което беше способна в момента:

— Мамка му.

— Браво на момичето! — Изърн беше клекнала до нея. Огърлицата ѝ от руни и тънки кости беше провиснала над лицето на Риккъ. На физиономията ѝ грееше онази нейна налудничава усмивка, така щедра откъм дупки между зъбите и така оскъдна откъм надежда и упование. — Какво видя?

Риккъ повдигна ръка и притисна длан към челото си. Имаше усещането, че ако не стиска здраво, главата ѝ ще се пръсне. Образите бяха като жигосани от вътрешната страна на клепачите ѝ, сякаш беше гледала право в слънцето.

— Видях хора да падат от висока кула. Десетки хора. — Образите на сгромолясващите се в подножието на кулата тела я накараха да стисне още по-здраво очи. — Видях обесени хора. Цели върволици от бесилки. — Стомахът ѝ се сви на топка при спомена за поклащащи се тела и провиснали над земята стъпала. — Видях… битка като че ли? В подножието на облят в кръв хълм.

Читать дальше →