Гласът на острието

Начало книги

Логън се втурна между дърветата. Босите му крака се хлъзгаха в кишата и мокрите борови иглички, дъхът хриптеше в гърдите му, главата му туптеше от нахлулата кръв. Спъна се и се просна странично, за малко да си разпори корема на собствената си секира. Задъхан, остана да лежи на земята. Взираше се през потъналата в мрак гора.

Сигурен беше, че само преди секунда Кучето беше до него, но сега от човека нямаше и следа. За останалите не можеше да твърди с положителност. Какъв водач само, да изгуби хората си по такъв начин. Би трябвало да опита да се върне, но шанка бяха навсякъде. Усещаше ги как пъплят между дърветата, носът му се изпълваше с миризмата им. Стори му се, че някъде отляво дочу викове, може би течеше битка. Логън бавно се изправи на крака, като се стараеше да не предизвика никакъв шум. Изпука съчка и той рязко се извърна.

Към него се носеше копие. Едно копие със зловещ вид, с другия край на което чевръсто приближаваше един шанка.

Читать дальше →